Три мижави варианта за редовно правителство
БСП и партия от " Демократична България " дават знаци за компромисни разновидности, другата алтернатива е да се намерят депутати-отцепници
Ще може ли да се образува постоянно държавно управление в 48-ото Народно заседание? Седмица след парламентарния избор, наподобява, че излаз от патовата обстановка не се вижда.
Политическите лагери очевидно са два . Единият е към първата политическа мощ ГЕРБ, а вторият – към „ Продължаваме промяната “ (ПП).
Склонни да влязат в ръководство дружно с партията на Бойко Борисов, наподобява, са единствено Движение за права и свободи и „ Български напредък “ (БВ) на Стефан Янев. Те имат общо 115 депутата. За да има болшинство за ръководство, обаче, номинално са нужни най-малко 121 гласа в 240-членния парламент, а действително – минимум 125.
В лагера на Политическа партия са Българска социалистическа партия и „ Демократична България “ (ДБ). Те обаче имат единствено 98 депутати. Реално тук може да се добави още веднъж Стефан Янев, който е подготвен да договаря за кабинет с всички. Така депутатите в този лагер стават 110.
Проблемът на двата лагера е, че има и седма групировка в лицето на „ Възраждане “, която е съпротива на всички. Със своите 27 депутати прокремълските радикали се оказват основен фактор в 48-ото Народно заседание. От една страна, водачът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов е приел тактиката да не влиза в коалиция с никой. От друга, и той самият е нежелателен сътрудник за част от тях, което води до път без излаз.
Нареждането на пъзела се оказва невероятно, само че мижав късмет за триумф в сформирането на ново ръководство сякаш се появи след съвещанието на Националния съвет на Българска социалистическа партия в събота.
„ Не поддържаме държавно управление с мандат на ГЕРБ, с мандат на Движение за права и свободи и с мандат на “Възраждане “, разгласи след пленума водачът на соцпартията Корнелия Нинова.
Това, наподобява, отваря алтернатива за държавно управление с третия изследователски мандат след упования неуспех на първите два, които се поставят на ГЕРБ и Политическа партия.
Позицията на Българска социалистическа партия е соломоновска . От соцпартията може би към този момент нямат проблем да ръководят в коалиция с ГЕРБ и Движение за права и свободи, в случай че мандатът не е на тези две партии.
Днес зам.-председателят на Българска социалистическа партия Атанас Зафиров въпреки всичко посочи: „ Участие в кабинет с представители на ГЕРБ под никаква форма не бихме подкрепили . Правителство на малцинството се обрисува като вероятен излаз при тази политическа обстановка и не би трябвало да бъде подценявана тази опция. “
Третия мандат президентът може да даде на Движение за права и свободи, „ Възраждане “, Българска социалистическа партия, „ Демократична България “ и „ Български напредък “.
По-реалните варианти за кабинет обаче са три – Българска социалистическа партия, Демократична България и БВ. Мандат на Движение за права и свободи или „ Възраждане “ е изрично изключено да даде резултат.
Коментарите, че нужният компромис може да бъде реализиран единствено посредством „ Български напредък “, са разумни. Партията на Стефан Янев може да е буферът, който да поеме споровете сред двата лагера. Политическа партия и Демократична България обаче надали биха влезнали в сходна формула. По-склонна на взаимни отстъпки, наподобява, е Българска социалистическа партия, която може да прескочи по някакъв метод в другия лагер.
А формулата да е така наречен експертно държавно управление – без ярки политически лица. Разбира се, още веднъж ще се надигнат гласове, че това ще е кабинет вид „ Беров “, в който няма да е ясно кой носи политическата отговорност и зад който ще работят подмолни играчи.
Този мотив може да бъде ненапълно оборен, в случай че министър председател стане самият Стефан Янев. Макар и водач на партия с едвам 12 депутати, той се обрисува като компромисна фигура, допустима и за ГЕРБ, и за Движение за права и свободи, а и за Българска социалистическа партия.
За да се стигне до този вид, обаче, ще е нужна комплицирана композиция. Въпросът преди всичко е дали Корнелия Нинова ще склони на него. Тя е в много тежка обстановка след следващия избирателен удар. Българска социалистическа партия стигна ново дъно, като на вота на 2 октомври получи единствено 233 хиляди гласа, равняващи се на 9,3% и 25 депутатски мандата.
Вътрешната съпротива на Нинова още веднъж набъбна застрашително . По време на държавното управление на Кирил Петков лидерката на Българска социалистическа партия съумя да се закрепи, като извърши всеобщо назначение на партийни фрагменти по етажите на властта. Служебният кабинет на Румен Радев обаче в профил огромна част от тях.
Евентуално завръщане в ръководството, въпреки и през „ задния вход “, може да е още веднъж избавителен пояс за Нинова преди Конгреса на партията през февруари следващата година, който може да й вземе главата.
Все отново това е много хипотетична обстановка.
Друга такава е да се състав кабинет с втория изследователски мандат – на „ Продължаваме промяната “. Компромис предложиха от ДСБ – една от партиите в „ Демократична България “.
На 7 октомври те излязоха с позиция, че „ загрижени за националния интерес, в името на изхода от политическата рецесия предлагаме КП „ ГЕРБ- Съюз на демократичните сили ” да върнат първия мандат като жест на национална отговорност и поемането на политическата виновност за ръководството си в границите на повече от десетилетие. След това да поддържат основаването на държавно управление с втория мандат на Политическа партия „ Продължаваме промяната ”.
Това обаче би значело новото ръководство да е подвластно от ГЕРБ. Подобен вид до момента постоянно е бил отхвърлян от Политическа партия, а и от Демократична България. Дали в този момент те биха го приели?
Самият Бойко Борисов пък подмятна на конференция след изборите, че в случай че Политическа партия не поддържат мандата на ГЕРБ за кабинет, то и ГЕРБ няма да поддържат мандата на Политическа партия.
Третият предполагаем вид е единият от двата лагера да откри депутати-отцепници от другия, или от „ Възраждане “, и по този начин да събере болшинство.
На ГЕРБ ще са им нужни най-малко 10 такива. На Политическа партия – най-малко 15. Това е малко евентуално да се случи, изключително при новосформиран парламент.
Ще може ли да се образува постоянно държавно управление в 48-ото Народно заседание? Седмица след парламентарния избор, наподобява, че излаз от патовата обстановка не се вижда.
Политическите лагери очевидно са два . Единият е към първата политическа мощ ГЕРБ, а вторият – към „ Продължаваме промяната “ (ПП).
Склонни да влязат в ръководство дружно с партията на Бойко Борисов, наподобява, са единствено Движение за права и свободи и „ Български напредък “ (БВ) на Стефан Янев. Те имат общо 115 депутата. За да има болшинство за ръководство, обаче, номинално са нужни най-малко 121 гласа в 240-членния парламент, а действително – минимум 125.
В лагера на Политическа партия са Българска социалистическа партия и „ Демократична България “ (ДБ). Те обаче имат единствено 98 депутати. Реално тук може да се добави още веднъж Стефан Янев, който е подготвен да договаря за кабинет с всички. Така депутатите в този лагер стават 110.
Проблемът на двата лагера е, че има и седма групировка в лицето на „ Възраждане “, която е съпротива на всички. Със своите 27 депутати прокремълските радикали се оказват основен фактор в 48-ото Народно заседание. От една страна, водачът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов е приел тактиката да не влиза в коалиция с никой. От друга, и той самият е нежелателен сътрудник за част от тях, което води до път без излаз.
Нареждането на пъзела се оказва невероятно, само че мижав късмет за триумф в сформирането на ново ръководство сякаш се появи след съвещанието на Националния съвет на Българска социалистическа партия в събота.
„ Не поддържаме държавно управление с мандат на ГЕРБ, с мандат на Движение за права и свободи и с мандат на “Възраждане “, разгласи след пленума водачът на соцпартията Корнелия Нинова.
Това, наподобява, отваря алтернатива за държавно управление с третия изследователски мандат след упования неуспех на първите два, които се поставят на ГЕРБ и Политическа партия.
Позицията на Българска социалистическа партия е соломоновска . От соцпартията може би към този момент нямат проблем да ръководят в коалиция с ГЕРБ и Движение за права и свободи, в случай че мандатът не е на тези две партии.
Днес зам.-председателят на Българска социалистическа партия Атанас Зафиров въпреки всичко посочи: „ Участие в кабинет с представители на ГЕРБ под никаква форма не бихме подкрепили . Правителство на малцинството се обрисува като вероятен излаз при тази политическа обстановка и не би трябвало да бъде подценявана тази опция. “
Третия мандат президентът може да даде на Движение за права и свободи, „ Възраждане “, Българска социалистическа партия, „ Демократична България “ и „ Български напредък “.
По-реалните варианти за кабинет обаче са три – Българска социалистическа партия, Демократична България и БВ. Мандат на Движение за права и свободи или „ Възраждане “ е изрично изключено да даде резултат.
Коментарите, че нужният компромис може да бъде реализиран единствено посредством „ Български напредък “, са разумни. Партията на Стефан Янев може да е буферът, който да поеме споровете сред двата лагера. Политическа партия и Демократична България обаче надали биха влезнали в сходна формула. По-склонна на взаимни отстъпки, наподобява, е Българска социалистическа партия, която може да прескочи по някакъв метод в другия лагер.
А формулата да е така наречен експертно държавно управление – без ярки политически лица. Разбира се, още веднъж ще се надигнат гласове, че това ще е кабинет вид „ Беров “, в който няма да е ясно кой носи политическата отговорност и зад който ще работят подмолни играчи.
Този мотив може да бъде ненапълно оборен, в случай че министър председател стане самият Стефан Янев. Макар и водач на партия с едвам 12 депутати, той се обрисува като компромисна фигура, допустима и за ГЕРБ, и за Движение за права и свободи, а и за Българска социалистическа партия.
За да се стигне до този вид, обаче, ще е нужна комплицирана композиция. Въпросът преди всичко е дали Корнелия Нинова ще склони на него. Тя е в много тежка обстановка след следващия избирателен удар. Българска социалистическа партия стигна ново дъно, като на вота на 2 октомври получи единствено 233 хиляди гласа, равняващи се на 9,3% и 25 депутатски мандата.
Вътрешната съпротива на Нинова още веднъж набъбна застрашително . По време на държавното управление на Кирил Петков лидерката на Българска социалистическа партия съумя да се закрепи, като извърши всеобщо назначение на партийни фрагменти по етажите на властта. Служебният кабинет на Румен Радев обаче в профил огромна част от тях.
Евентуално завръщане в ръководството, въпреки и през „ задния вход “, може да е още веднъж избавителен пояс за Нинова преди Конгреса на партията през февруари следващата година, който може да й вземе главата.
Все отново това е много хипотетична обстановка.
Друга такава е да се състав кабинет с втория изследователски мандат – на „ Продължаваме промяната “. Компромис предложиха от ДСБ – една от партиите в „ Демократична България “.
На 7 октомври те излязоха с позиция, че „ загрижени за националния интерес, в името на изхода от политическата рецесия предлагаме КП „ ГЕРБ- Съюз на демократичните сили ” да върнат първия мандат като жест на национална отговорност и поемането на политическата виновност за ръководството си в границите на повече от десетилетие. След това да поддържат основаването на държавно управление с втория мандат на Политическа партия „ Продължаваме промяната ”.
Това обаче би значело новото ръководство да е подвластно от ГЕРБ. Подобен вид до момента постоянно е бил отхвърлян от Политическа партия, а и от Демократична България. Дали в този момент те биха го приели?
Самият Бойко Борисов пък подмятна на конференция след изборите, че в случай че Политическа партия не поддържат мандата на ГЕРБ за кабинет, то и ГЕРБ няма да поддържат мандата на Политическа партия.
Третият предполагаем вид е единият от двата лагера да откри депутати-отцепници от другия, или от „ Възраждане “, и по този начин да събере болшинство.
На ГЕРБ ще са им нужни най-малко 10 такива. На Политическа партия – най-малко 15. Това е малко евентуално да се случи, изключително при новосформиран парламент.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ